*

БЛОГЪТ "кЪректна фирма" С МИСИЯ ВИНАГИ ДА ДОСТИГА ДО ИСТИНАТА ОТВЪД РАЗУМА!



BTCClicks.com BannerThe Most Popular Traffic ExchangePaidVerts

Translate

Проверката на приватизацията:

едва ли ще стане така, както обещава Гешев



 И рече прокуратурата "Стани и ходи!" - и правото оживя и проходи. Само че с гръмко прокламираната проверка на приватизацията едва ли ще стане така, както ни го обещава главният прокурор Иван Гешев.


 Коментар от Емилия Милчева:
Какво очакват българските граждани от поредното разравяне на сделки, за повечето от които давностният срок е изтекъл? В демократичните държави възмездието означава справедливо правораздаване. В българския случай се очаква прокуратурата да обяви “щети”. Което при изтекла давност означава едно: изкупителни жертви.
Проверката, разпоредена от прокуратурата на ДАНС, ще обхване плащанията по сделки и ще търси отговор на въпросите дали купувачите са спазили поетите с приватизационните договори ангажименти и как е действал следприватизационният контрол. Но да се разглежда приватизацията единствено като икономически процес, отделно от политическата ситуация и инвестиционната среда в България, е дълбоко манипулативно. Освен че е прахосване на човешки и финансов ресурс на данъкоплатците.

 Срутена държава в края на 20 век
Как стана така, че българите със зелените бонови книжки получиха едно голямо нищо, а фамилията Баневи с приватизационния фонд взе милиони? Това обаче е “студено досие” от т.нар. масова приватизация, започнала при управлението на БСП преди близо четвърт век. И разбила илюзиите на обикновените българи, че могат да станат “нация от собственици”. Тогава от 6,5 милиона с право на участие само 3,5 милиона се възползваха. По онова време частни групировки бяха овладели “входа” и “изхода” на големи държавни предприятия, в резултат от което те натрупаха големи задължения и бяха декапитализирани. Наред с това част от тях вече бяха обременени с дългове от края на социализма, които бяха преоформени като държавен дълг в края на 1993 - при кабинета на проф. Любен Беров, съставен от ДПС с подкрепата на БСП. И така се роди Законът за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), с който още тогава се изпариха над 20 милиарда лева на българските данъкоплатци. Просто банките намалиха парите, които предприятията им дължаха. Но прокуратурата няма да остойности това.
Липсата на реформи, банковата криза и лошото управление доведоха страната до национална катастрофа. През февруари 1997 месечната инфлация достигна 242%, БСП се отказа да състави ново правителство, последва декларация за национално съгласие с приоритети ЕС и НАТО, валутен борд, стендбай споразумение с МВФ, срещу което България получаваше финансови траншове след проверки как изпълнява ангажиментите си.
Защо е важно да се припомни всичко това? Защото сред задълженията, поети от правителството на Иван Костов пред МВФ, беше именно приватизацията, в това число и на оцелелите след множеството фалити банки. Никоя друга държава от бившия социалистически блок не е извършвала раздържавяване едновременно с усилията си да наложи макроикономическа стабилност. От днешна гледна точка някой може да смята за твърде ниска цената (360 млн. евро), срещу която през 2000 година бе продадена най-голямата българска банка - “Булбанк”. Така смяташе и мениджмънтът ѝ - заради голямата печалба на банката същата година, но първото реформаторско правителство на България имаше твърде много отговорности. Прокуратурата няма да отчете и тези форсмажорни обстоятелства.

 Ударната приватизация
И приватизацията започна. Ударно, с кадри, издигнати от управлението на ОДС, а работническо-мениджърските дружества (РМД) бяха нейният двигател. Работниците бяха нужни само заради подписите за съдебната регистрация на РМД-тата. Формулата беше 10% кеш, останалите разсрочени за десет години, с гратисен период и плащане с непарични средства, разрешено до края на 2001 година. “Непаричните средства” бяха предимно компенсаторки - книжа, с които се обезщетяваха собственици при реституция. Търгуваха се за максимум една трета от номинала, но се приемаха като платежно средство, равностойно на парите.
В изследването “Фискални ефекти на приватизацията: Случаят на България и Полша” българските автори от Института за пазарна икономика констатират: "Институционалният резултат обаче е, че с подобни сделки се разпределят правата на препродажба на бившите държавни активи на мениджъри, които са назначени от самото правителство. (…) Намаляването на броя на работническо-мениджърските изкупувания през 1999 г. до 43,5% от всички сделки е доказателство, че се осъзнава лошото представяне, изразено в ефективност и конкурентност, на така приватизирани компании”.

Мнозина купувачи играеха с офшорки, дори известни чуждестранни фирми се криеха зад регистрации в данъчни убежища. През 2002 година бяха задължени да представят декларация за произхода на средствата си. Сключваха се приватизационни договори, в които се фиксираха инвестиции и работни места, а после с анекси ги променяха поради различни причини.
Голяма част от българската икономика отдавна беше неконкурентоспособна, с изключение на предприятията от оръжейната промишленост и цветните метали, както и такива с уникално производство или качество на суровините си. Повечето приватизатори бяха всичко друго, но не и стратегически инвеститори. Защото стратегическите инвеститори бяха уплашени от имиджа на България, от липсата на адекватна правна уредба и стабилна банкова система. Господари на прехода към пазарна икономика бяха групировки, чиито капитали имаха неясен произход. Произход, който беше, така да се каже, смъртоносен за доказване. Първото десетилетие след 1989 донесе бедност и омерзение.
Много предприятия, като БГА “Балкан”, “Кремиковци”, ГОРУБСО, “Видахим” и др., се озоваха в списъците за ликвидация и бяха продадени. В противен случай властта трябваше да поеме отговорност за хиляди съкратени работници и така да увеличи социалното напрежение. Дотогава в тези предприятия бяха наливани милиарди държавни помощи за погасяване на стари задължения, а оздравителните програми останаха само на хартия.

 Примерът с "Кремиковци"
По време на приватизацията на “Кремиковци” срещу символичната цена от 1 щатски долар, в комбината работеха близо 9 000 души. Ако беше ликвидиран, тези хора щяха да се превърнат в сериозно изпитание и за София с кмет Стефан Софиянски, и за управлението на Иван Костов.


За да бъде продаден “Кремиковци”, бяха отписани ЗУНК-ове за повече от 200 милиона лева, заедно с още над 190 милиона лева задължения към бюджета, НЕК и “Булгаргаз”. Получи го неизвестната българска фирма “Дару Металс”, въпреки че кандидати бяха истински стратегически инвеститори като швейцарската “Дюферко” и турската “Ердемир”. Не без помощта на синдикатите, които предпочитаха българския купувач. През 2004 година, при кабинета “Сакскобургготски”, същият този купувач продаде “Кремиковци” на индийска компания - с куп дългове и неизпълнени задължения по приватизационен договор, констатирани в доклад на Агенцията за следприватизационен контрол през април 2004 година. Профсъюзите обаче изкараха работниците на протест едва четири години по-късно, когато стана кристално ясно, че “Кремиковци” затваря.
Синдикатите не са обикновена пешка в историята на българската приватизация. Горкó му на някой кандидат-купувач, ако не го харесат. Така “Булгартабак” на няколко пъти се размина с чуждестранни инвеститори, сред които и “Бритиш Американ Табако”, откъдето бяха предложили 200 милиона долара. След поредица неуспешни опити тютюневият холдинг “Булгартабак” бе продаден на 13-тата година, откакто бе обявен за раздържавяване. Случи се при първия кабинет “Борисов” - за 100,1 милиона евро, най-сетне с подкрепата на ДПС. Ето върху тази сделка прокуратурата би могла да хвърли светлина, тъй като давността не е изтекла.
С всичките си противоречиви практики приватизацията оформи облика на днешната българска икономика и финансова система.
Създаде класа от предприемачи, някои от които прокуратурата и властта определят като “олигарси”.
Дали обаче назоваването им е тъй чаканата справедливост?

 Източник:  https://www.dw.com/bg/

Wikileaks: Най-търсените престъпници на България, които никой не търси

В базата данни на Wikileaks има неголям брой телеграми, изпратени от Държавния департамент до посолството в София. Една от тях прави впечатление с високото ниво на класификация и подписа на самата Хилари Клинтън. 
 Каблограмата [09STATE131728] е изпратена на 29 декември 2009 и гласи следното:

ТЕМА: АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ДОКЛАДА ЗА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (C-CN9-01995)
REF: SOFIA 000508
Засекретено от Елиса Питърл, Директор INR/OPS. ПРИЧИНА: 1.4(C).
1. (S) Анализаторите във Вашингтон оценяват високо доклада за българската организирана престъпност. Това е доклад точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват. Ще сме дълбоко благодарни и за допълнителни сведения за организираните престъпници, дейностите с които се занимават и връзките им с известни бизнесмени или официални представители на правителството, доколкото ви позволяват времето, ресурсите и вашата безопасност. Още веднъж бихме искали да подчертаем благодарността си за този доклад, още повече, че е съвсем навременен. Почти приключваме с по-дълъг документ, разработен за висши законодатели в областта на организираната престъпност.

ТЕМА: Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча
REF: A. REF A: 09 SOFIA 154
B. REF B: 05 SOFIA 1207
C. REF C: 05 SOFIA 1882
D. REF D: 08 SOFIA 192
Засекретена от CDA Джон Ордуей по причини 1.4 (b) и .
(C) Общ преглед: Броят и мащабите на дълбоко-окопаната организирана престъпност, действаща в България, представляват огромно предизвикателство за новото правителство, което се стреми да прилага върховенството на закона. Българските мафиотски босове, които са по-известни с прякорите си – Черепа, Големия Маргин и Баретата, се смятаха за недосегаеми при предишните правителства. Предаването им на правосъдието би било съществена победа за новото правителство и демонстрация, както пред скептичната Европейска комисия, така и пред българското общество, която би означавала, че дните на безнаказаност са минало. Следващият по-долу списък на лицата от организираната престъпност в никакъв случай не е пълен, но представя някои от най-известните фигури, при които повдигането на обвинения и осъждането им, ще означават съществена крачка напред за българското правителство и ще ни приближат до деня, когато мафиоти като Пилето няма повече да „бъдат отглеждани в естествена среда”. Край на общия преглед.

Съществува широко-разпространена българска поговорка – „всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава”. Престъпни босове или „мутри”, които са по-познати с цветистите си прякори, често могат да се видят из София, каращи бясно черните си БМВ-та и джипове – Мерцедеси, следвани от група телохранители. Българската организирана престъпност е особено активна в международното пране на пари, в трафика на наркотици и трафика на хора, във фалшификациите и поръчковите убийства. От 134 такива убийства, които посолството следи от 1993 г. насам, 73% не стигнаха по-далеч от полицейското разследване. Има само няколко ареста и още по-малко осъдителни присъди.


 На снимката: Президентът Първанов, бившият главен редактор на вестник Труд Тошо Тошев и “най-печално   известният гангстер на България” – Васил Божков с прякор Черепа.


ПРЕДИСТОРИЯ:


>>>>> ЧЕРЕПА <<<<<
1. Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства. 

>>>>> БРАТЯТА МАРГИНИ <<<<<
2. Въпреки, че бяха арестувани през 2005 г. за планирането на три убийства и за участие в организираната престъпност, Красимир „Големия Маргин” Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин” Маринов бяха пуснати на свобода под гаранция. Братята ръководят известна престъпна групировка, позната като Интергруп (бившата СИК), чиито незаконни действия включват трафик на наркотици (особено хероин), финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция. Съдебното дело срещу Маринови е отлагано поне 4 пъти и стана символ на неспособността на българските съдилища да раздават бързо правосъдие. И, благодарение на пропуск в законодателството, изискващ физическото присъствие на всички обвиняеми и адвокати, които винаги са прекалено болни, за да се явят в съдебна зала, братята бяха пуснати под гаранция през декември 2007 г. и все още са на свобода.

>>>>> БРАТЯ ГАЛЕВИ <<<<<
3. Пламен Галев и Ангел Христов с прякор Братя Галеви станаха център на внимание през 2008 г., след разкритията, че тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков се е срещнал с тях, докато те са били разследвани за дейности, свързани с организирана престъпност. По-късно двойката беше арестувана по обвинения в измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици, но беше освободена и им беше даден временен имунитет, за да се кандидатират за депутати на парламентарните избори на 5 юли. Въпреки, че двамата загубиха и изборите и имунитета си, градският прокурор на София Николай Кокинов тихичко съобщи, че са пуснати под гаранция. В средата на юли Върховният апелативен съд на България също присъди, че делото трябва да се гледа в Кюстендилския районен съд вместо в София, което всъщност позволи те да бъдат съдени в район, където имат значително по-голяма подкрепа, район, в който те на практика царуват през последното десетилетие.

>>>>> БАРЕТАТА <<<<<
4. На 6 февруари българската полиция залови известния гангстер Златомир Иванов, с прякор Баретата, по подозрения, че е свързан с три поръчкови убийства и с два опита за убийство. Много хора считат Иванов за един от най-важните наркобарони и за „мозъка”, който стои зад няколко емблематични екзекуции в българския подземен свят. Баретата беше обвинен в три убийства, включително в това на един от известните български наркобарони Никола Иванов по прякор Бобъра, който беше прострелян 9 пъти в гърдите и главата на 8-ми октомври 2006 г. в скъп софийски нощен бар. Той беше обвинен и в убийството на Радослав Великов с прякор Темерута, който беше прострелян в главата докато излизаше от 6-то полицейско управление в София, където беше на разпит за опита за убийство срещу друг водач на мафията. Също като братята Маринови (тук явно се е объркал, имал е предвид Галеви), Иванов се опита да получи имунитет като кандидат за депутат, но молбата му беше отхвърлена защото обвиненията срещу него бяха внесени преди да реши да се включи в изборната надпревара. Въпреки, че Иванов остава в затвора, не е ясно дали ще бъде осъден.

>>>>> РУСКАТА ВРЪЗКА <<<<<
5. Тодор Батков, познат с прякора Борат, български адвокат и бизнесмен, служи за пълномощник и представител на бизнеса и интересите на прочутия руско-израелски бизнесмен Майкъл Черни или още „Михайл Чорни”. Българското правителство обяви Чорни за заплаха за националната сигурност през 2000 г. и му забрани да влиза в страната. Чорни обаче поддържа влиянието си над своите компании – включително футболния клуб Левски, вестник Стандарт и хотела Банкя Палас – като прехвърли собствеността върху Батков. Батков има здрави политически връзки – през 2008 г. президентът Георги Първанов го награди с най-високото българско отличие – орден „Стара планина” за дейностите му по насърчаване на българската култура, изкуство и спорт. Батков прави сериозни дарения на благотворителни организации за деца с тежки заболявания, на сираци, на спешното отделение на „Пирогов” и на местни университети. През 2007 г. той дари 1 милион лева на кампанията „Не сте сами”, за да помогне за освобождаването на българските медици, които по това време бяха в либийски затвор и 11 автомобила на Министерството на вътрешните работи. Батков е все още член на борда на българския мобилен оператор MTel и е управляващ директор на адвокатската кантора Батков, Стоев и партньори. Той беше и близък на вече починалия български банкер и бивш съветник на президента Емил Кюлев – застрелян в София през 2006 г.




>>>>> ПИЛЕТО И ПРЪЧА <<<<<
6. Николай Методиев, с прякор Пилето, се смята за един от най-големите контрабандисти на България и е бил съден за това няколко пъти. Прякорът му е от 1998 г., когато беше арестуван (и по-късно оправдан) за незаконна контрабанда на 11 тона пилешко месо. Методиев беше отново арестуван през 2003 г. за опит да уговори със служители на митницата да му се позволи да внесе нелегални китайски стоки, оценени на 3.5 милиона щатски долара. Вместо поисканата от прокурора присъда 7 години затвор, той беше глобен със 700 лева (525 щатски долара) за заплахи срещу представители на държавата. Има и трето, висящо дело срещу него за контрабанда, което е насрочено за 5-ти октомври. По това дело съдът трябва да разпита 128 свидетели. На 18 февруари мощна експлозия разруши популярен сред мафията бар в София, който е собственост на Пилето, и е на крачки от мястото, където са настанени служители на посолството.
7. Йордан Тонов, с прякор Пръча, беше арестуван през октомври 2008 г. с още 13 души по обвинения в организирана престъпност, трафик на наркотици, трафик на хора и изнудване. Тонов е близък съдружник на наскоро осъдения наркобарон от Бургас – Димитър Желязков с прякор Митьо Очите и се смята, че е водач на престъпна група, контролираща трафика на наркотици и проституцията в югозападна България. Десет от съучастниците на Тонов се признаха за виновни и получиха намалени присъди от по-малко от 5 години, докато Тонов избра да си пробва късмета с българския съд.
(C) Коментар: Управляващата, центристка партия ГЕРБ, рекламираща водача си Бойко Борисов като човек с твърда ръка и с полицейски опит, дойде на власт с убедителна победа през миналия юли заради обещанията да се справи с корупцията и да се бори с организираната престъпност. Правителството на ГЕРБ сега трябва да покаже политическа воля и да приеме предизвикателството. Осъдителната присъда на „Очите” от 25-ти август и тези на двама „бизнесмени” от Варна по обвинения в пране на пари и престъпни връзки са начало, но Европейската комисия подчерта, че годините затвор не са достатъчни и са заловени много малко от „големите риби”. Проблемът на България с организираната престъпност не може да се реши за една нощ, но успешното обвинение и присъда, дори само в едно от тези дела, ще бъдат огромна победа за новото правителство, и ще изпратят много ясен и дългоочакван сигнал на българското общество. Край на коментара.
ОРДУЕЙ
Посланик Уорлик в доклада си за решителността на правителството на ГЕРБ да бори организираната престъпност се позовава именно на тази грама, пишейки за обявената “война на 200-300 най-опасни фигури на организираната престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни”.
Но осветяването на съдържанието на този ключов документ се нуждае от допълнителна информация, даваща съответния контекст, за да бъде оценен ретроспективно и в перспектива ангажиментът на САЩ в борбата с организираната престъпност у нас.

Цветанов прочиства МВР
Действията и изказванията на посланик Уорлик често оставят впечатление, че той персонално фаворизира министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. От секретните доклади на предшествениците му обаче личи, че Уорлик просто провежда политиката на Държавния департамент, дефинирана при предишния посланик Нанси Макълдауни, която беше повишена в първи зам.-помощник държавен секретар в Бюрото по европейските и евразийските въпроси.
Очакванията на САЩ за реформи в МВР и реален напредък в борбата с организираната престъпност получават нов импулс с идването на правителството на ГЕРБ. Само седмица след като ГЕРБ печели изборите, Цветанов обсъжда с посланик Макълдауни първите ходове, които възнамерява да направи като бъдещ вътрешен министър и пита за съвети [09SOFIA389]. В отговор посланик Макълдауни му връчва доклад, изготвен година и половина по-рано от експерти в американското Министерство на правосъдието, който предишното правителство изобщо не е взело предвид.
Цветанов разкрива пред посланик Макълдауни плановете си да реформира ДАНС, като смени Петко Сертов с Цветлин Йовчев и изгони Алексей Петров, описан като “много опасен човек”. Той хвали шефа си Борисов с думите “няма по-голям про-американец от него”. Двамата обсъждат и мерки за подобряване на координацията между прокуратурата и МВР.
На тази среща се оформя идейната основа на бъдещия специализиран съд и прокуратура. Става ясно, че първоначално Цветанов е мислел единствено за специализирани прокурори, които да се заемат със сериозните корупционни случаи. Американското предложение, формулирано в доклада на Министерството на правосъдието на САЩ, отива по-далеч с препоръката за създаване на специализиран съд. Цветанов е проявил интерес – пише Макълдауни и също така е харесал предложението на посланика САЩ да изпратят опитен съдия като съветник в бъдещия специализиран съд.
В края на юли, Цветан Цветанов провежда вече в качеството си на министър среща със заместник посланика Сюзън Сатън и представителите на правоохранителните агенции в посолството [09SOFIA420]. На тази среща са обсъдени същите теми като на срещата с Макълдауни. Американците отбелязват уволнението на заместник главния комисар, генерал Минко Брайков, заподозрян от Цветанов за “течове на чувствителна информация и политическо вмешателство в разследванията”. Министърът обещава, че новите ръководни кадри в МВР ще бъдат избрани сред млади, мислещи реформистки и имащи международен опит офицери, а не сред рециклираните стари лица на предишните администрации.
Както може да се очаква, Цветанов получава аплодисменти за устрема, както и обещания за пълна подкрепа. Той е оценен като “отлична връзка” на посолството и изглежда сериозен в намеренията си за реформи, за което заслужава подкрепа.

“Завещанието” на Макълдауни
Любопитно е, че американците не настояват пряко за неутрализирането на Алексей Петров, за когото коментират, че “известните му връзки с организираната престъпност правят присъствието му в ДАНС много спорно”. Петров е известен на американците още от грамата на посланик Пардю за организираната престъпност в България от 2005 г., редовно цитирана във всички доклади на посолството за организираната престъпност у нас.
Като цяло обаче, Петров е доста по-рядко споменаван от други фигури на подземния свят. В горецитираната грама на Ордуей името му не изплува дори покрай бившия му съдружник Златомир Иванов – Баретата. Биволъ разполага с информация, че за ареста на Петров са настоявали не американските, а британските служби. Информацията не е проверена чрез втори независим източник, но може да обясни липсата на настойчив интерес у американците към особата на “Трактора” преди операцията “Октопод”.
Съветът на Макълдауни към Цветанов е, да се захване сериозно с престъпниците, които вършат измами с еврофондове. Добър старт ще бъде, ако те бъдат изправени пред правосъдието след толкова години безнаказаност и такива действия ще имат широк и позитивен отзвук както в страната, така и за връзките на България с ЕС – смята Макълдауни.
Този съвет не е случаен, тъй като посланик Макълдауни е на пост в София именно по времето на най-критичните доклади и действия на ЕК и ОЛАФ срещу злоупотребите с европейски пари, които стигнаха до блокиране на еврофондовете и международно бламиране на правителството на Тройната коалиция. Година по-рано, през септември 2008 тя се среща с директора на отдела за разследвания на ОЛАФ – Тиери Кретен, който споделя, че повечето от разследванията водят към Васил Божков – Черепа, изключително богат и влиятелен бизнесмен с известни връзки с организираната престъпност и много високопоставени политици. “Ако България свали Божков, това ще е прогрес”, казва в прав текст директорът на ОЛАФ [08SOFIA631].
До момента обаче “свалянето на Божков”, Батков, ТИМ и други добре свързани с високопоставени политици криминални босове, описани в грамите на Пардю и Ордуей, не изглежда да е сред приоритетите на вътрешния министър Цветанов и на правителството. Тези “престъпници” не само, че не са най-търсените, а изобщо не са търсени за нищо от правоохранителните органи. Няма и публични изявления на американския посланик по техен адрес. Въпреки подозренията на ОЛАФ, фирмите на “най-печално известният гангстер на България” – Васил Божков продължиха да получават обществени поръчки за строителство на магистрали с европейски пари и при правителството на ГЕРБ.
Две години след изготвянето на “списъка на Ордуей”, последвал по-ранният и по-пълен “списък на Пардю”, постиженията на България в борбата с организираната престъпност изглеждат по-скоро скромни, ако се възприемат критериите за оценка, формулирани от посланик Уорлик: “В крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност”.

Източник: https://bivol.bg/
https://www.wish.com/refer

Мафията управлява в България

Очевадно е, че след три управленски мандата на лидерската партия ГЕРБ в България цари разруха във всички сектори, разпада се самата държавност. Повсеместно се ширят бедност, корупция, престъпност и несигурност, бездуховност и неграмотност, емиграцията достига застрашителни за съществуването на нацията ни размери. Хората са отвратени от политиците, доведени са до отчаяние и апатия, животът им е сведен както никога до личното физическо оцеляване. В този момент, когато властта се разпада и обществото очаква не просто поредна, а същностна промяна, но такава...няма!
Публикувано във факти.бг: В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата.
Но в България няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, която да канализира и оглави народното недоволство.

Публикувано във факти.бг: В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата.
Но в България няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, която да канализира и оглави народното недоволство.

Публикувано във факти.бг: В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата.
Но в България няма изявен субективен фактор на революцията – партия или друга обществена сила, която да канализира и оглави народното недоволство.
Публикувано във факти.бг: В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата.
Публикувано във факти.бг: В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата.
А сега, колелото на властта скърца!
Публикувано във факти.бг: В България е налице революционна ситуация. По определението на Ленин това значи, че върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят по старому. Властта се търкаля на улицата.А сега, когато България е доведена до ръба е най-необходимо нова степен на мобилизация на всички все още мислещи хора в страната, защото машината на властта скърца.
Скърца, скърца и дори една искра може да подпали властта!
Една искра може да събори едно управление.